Ценови модели около върховете и доловете

1. Ценови модели около върховете . 2. Ценови модели около доловете . 3. Ценови модели известни от класическия Технически анализ . 4. Ценови модели в съвременния Технически анализ . В статията  „Динамични структури на финансовите пазари ”  отбелязахме, че движението на цените има фрактална структура и на всяко йерархично ниво се развива съответния пулс. В резултат на взаимодействието между пулсовете от по-високо и по-ниско ниво се получава реалното движение на цените на финансовите пазари. Най-често тези пулсове не са синхронизирани. Графичното изображение в този случай е сложно и пазарния връх, както и пазарния дол трудно се идентифицират. Ние ще направим компютърна симулация на пречупването на тренда от по-високо ниво с ценовия пулс от по-ниско ниво във всяка една от неговите шест вълни и ще получим шест различни ценови модела. Това ще ни помогне да решим обратната задача – като познаваме съответния ценови модел  лесно да преценим дали старшия тренд се е пречупил или не. Следователно тези модели могат да се използват за предвиждане на последващото движение на цените. Те излъчват и валидни сигнали за продажба. 1. Ценови модели около върховете .  Пазарните върхове се получават когато възходящия тренд от по-високо ниво измени посоката си и се превърне в низходящ.  На фиг. 2 (статия: Динамична структура на финансовите пазари и вълните на Елиът ) е показан случая, когато вълните от по-високо и по-ниско ниво са синхронизирани. Да разгледаме случаите, когато тези вълни не са синхронизирани. На фиг. 1 до фиг. 6 са показани шест модела, в които повратната точка на старшия тренд когато той преминава от възходящ към низходящ се намира по време във всяка една от 6-те вълни на ценовия модел от по-ниско ниво. Описание на графиката. С плътна оранжева линия е отбелязан стершия тренд, а с тънка зелена линия е отбелязан тренда от по-ниско иерархично ниво. Както знаем тези компоненти реално съществуват, но не могат да се видят като такива на монитора изобразяващ графиката с цените. Черввената плътна линия, която всъщност се вижда на екрана е геометричен сбор от двете нива, това с оранжева и това със зелена линии. След като вълните от по-високо и по-ниско ниво не са синхронизирани, старшия тренд може да се обърне (реверсира), в която и да е вълна на низходящия тренд а именно – “a”, “b”, ”c”, “x” “y” или “z”. Фиг. 1 Фиг. 2 Фиг. 3 Фиг. 4 Фиг. 5 Фиг. 6 Означенията на всички фигури са едни и същи. С тънка зелена  линия е нарисуван ценовия пулс от по-ниско ниво, заедно с означенията на вълните – линията p0. С дебела оранжева линия е даден пулса (тренда) от по-високо ниво – линията p1. А реалната цена, която се получава на пазара и чиято графика проследяваме е нарисувана с плътна червена линия – линията Р. Както знаем реалната цена се получава като геометричен сбор на двата пулса p0 и p1. С прекъсната черна стрелка е посочена вълната на  ценовия пулс от по-ниско ниво, в която се намира повратната точка на ценовия пулс от по-високо ниво. С плътна черна стрелка е показан търговския сигнал – в случая “Сигнал продава”. С помощта на три прости правила ще определим момента, в който е най-изгодно да се продава. Първият модел се отнася до случая, когато старшия тренд (оранжева линия) се променя по времето на вълна „а”. Той е показан на фиг. 1. Сигналът е даден, когато пазарната цена падне под най-ниската точка на вълната “b”. Ранното проявление на низходящия тренд означава, че следващото издигане на  “y” вълната няма да премине над сигнала за продажба. Втория сигнал за продажба се отнася за случая когато старшия тренд (оранжева линия) се променя по времето на вълна „b”.Той е показан на фиг. 2. Този случай е малко по-сложен. Когато цената от “x” – вълната падне под дъното на “b” – вълната се получава краткотраен сигнал за продажба. Но следващото покачване на “y” – вълната може да прекрати сигнала ако достигне ниво по-високо от дъното на “b” – вълната. Дългосрочен сигнал за продажба се получава тогава, когато “z“ – вълната (текущата цена)  падне под дъното на “x” – вълната. Третия сигнал за продажба се отнася до останалите четири случаи – вълни ”c”, “x”, “y” и “z’. Те са показани на фиг. 3, 4, 5 и 6.  При тях сигнала за продажба е даден, когато правата линия, свързваща дъното на “b” – вълната с дъното на “x” – вълната пресича “z“ – вълната. Единствената разлика между отделните случаи е тази, че в случаите на фиг. 4, 5, и 6 дъното на “x” – вълната се намира над гребена на “a” – вълната. 2. Ценови модели около доловете .  Пазарните долове се получават когато низходящия  тренд от по-високо ниво измени посоката си и се превърне във възходящ.  На фиг. 7 до фиг. 12 са показани шест модела, в които повратната точка на старшия тренд се намира във всяка една от 6-те вълни на ценовия модел от по-ниско ниво т. е. вълни “a”, “b”,  ”c”, “x”, “y” или “z” Фиг. 7 Фиг. 8 Фиг. 9 Фиг. 10 Фиг. 11 Фиг. 12 Както и в предходната точка така и тук 6-те случая се свеждат до три по същество различни модела. Този път обаче, сигналите са за покупка, тъй като очакваме цените да се повишават под въздействието на старшия тренд. Първия сигнал се отнася до случаите на фиг. 7 и 8 , съответно вълни “a” и “b”. Той се получава, когато цените от “b” – вълната се вдигнат над гребена на “a” – вълната. Този сигнал не би трябвало да се прекъсва от дъното на “x” – вълната, защото “c” – вълната е твърде динамична. Втория сигнал за купуване се отнася до случаите 9 и 10, съответно вълни “c” и “x”. Получава се краткосрочен сигнал, когато цените от  “c” – вълната  се издигнат над върха на “a” – вълната. Но сигналът може да бъде прекъснат от следващата “x” – вълна.  Това се получава, когато  “c” – вълната не е успяла да отведе пазарните цени достатъчно далеч от мястото, където доминират очакванията на мечките. Следователно дългосрочен сигнал ще бъде даден тогава, когато пазарът се вдигне над гребена на   “c” – вълната. Третия сигнал за купуване се отнася до случаите 11 и 12, съответно вълни “y” и “z” . Сигналът е подаден, когато пазарът пресече продължението на линията, прекарана между върховете на  “c” – вълната и “y” – вълната. Успехът на този сигнал почива върху силата на следващия ценови пулс, чиято   “c” – вълна трябва да осигури запазването на възходящото движение. Направените разсъждения предполагат, че трендa от по-високо ниво няма да промени характера си по време на развитието на тренда от по-ниско ниво. Ако това стане, ще се появи още една повратна точка, която ще усложни графичната картина, но няма да промени по същество ценовия модел, по който се осъществява реверсията. 3. Ценови модели известни от класическия Технически анализ .  Mного от инвеститорите вече са установили, че математическите модели, които разгледахме по-горе отговарят на модели използвани дълго време от традиционния технически анализ. Те са известни като модели генериращи сигнали за печеливша търговия. Най-лесния за разбиране модел се нарича „пречупване на трендовата линия”, най-добре познатия модел се нарича „рамо-глава-рамо”, а най-трудния за интерпретиране модел е известен като „множествен (двоен или троен) връх или дол”. 3.1. Пречупване на трендовата линия. За да получим сигналите за покупка и продажба прекарваме права линия (трендова линия) през няколко пазарни дола при покачващ се пазар и през няколко пазарни върха при спадащ пазар фиг.13. Фиг. 13 Сигнала за покупка или продажба съответно се получава, когато линията на цената пресече трендовата линия. Когато се е създавал класическия технически анализ, математическия модел на финансовите пазари още не е бил известен и тези модели са изведени по империчен път. Защо тази стратегия работи вече знаем и я обяснихме с математическия модел на фиг. 6 за покачващи се пазари и фиг. 12 за спадащи пазари. 3.2. Модел рамо-глава-рамо. Името на този модел е дадено поради факта, че наподобява силуета на човешка глава и рамене. В случая на горна база лявото рамо се формира от период на ниски цени, точно преди пазара да се придвижи нагоре. Главата се образува от самото ново по-високо ниво, а дясното рамо се формира от период на високи цени, непосредствено след новото по-високо ниво фиг. 14. Основите и на двете рамена са на приблизително едно и също ценово ниво и между тях е възможно да се прекара линия на шията. Фиг. 14 Сигнал за продажба се генерира тогава когато  цените пресекат продължението на линията на шията. Математическото обяснение на този модел се дава от фиг 3. Той се получава в резултат от реверсията на старшия тренд по време на  “c” – вълната на пулса от по-ниско ниво. Върхът на “a” – вълната образува лявото рамо, гребенът на  “c” – вълната образува главата, а върхът на “y” – вълната – дясното рамо. Печалбата се осигурява от “z“ – вълната, която пресича линията на шията свързваща дъната на “b” – вълната и “x” – вълната. Подобен процес протича и когато се извършва ценова реверсия около дъната. Този модел се нарича „рамо-глава-рамо” с долна база и е показан на фиг. 15. Фиг. 15 Математическия модел е показан на фиг. 10. 3.3. Модел на множествени върхове и долове. Реверсивните модели от този тип, които могат да се появят в единичния ценови пулс включват поне двукратното отскачане на цената от определено ниво. Ололо пазарните върхове подобна форма се нарича двоен връх (a и с) и е показана на фиг 16. Фиг. 16 Начина по който се създава тази фигура е обяснен от математическия модел на фиг 2, където реверсията се извършва по време на “b” – вълната или на фиг. 5, където реверсията се извършва по време на “y” – вълната и гребените на „с” и “y” – вълните са на едно и също ниво. Понякога обръщането на “b” – вълната може да стане толкова бавно, че развитието на “y” – вълната да помогне за създаването на троен връх, т.е. върхът на “y” – вълната се изкачва до нивото на „а” и „с”. Този анализ може да бъде повторен и за пазарните долове, където се появяват двойни и тройни дъна – фиг. 17. Подобни обърнати форми са налице, когато цените отскочат два пъти от едно и също ниво преди покачването и обикновено се генерират от реверсия на тренда или в “b” – вълната на фиг. 8, когато долът на  „а”- вълната е на същото ниво като гребена на “b” – вълната или в “y” – вълната на фиг. 11, където доловете на “x” и “y” – вълните съвпадат. Сигналът за покупка е даден, когато ценовото равнище се покачи над гребена на „а” –вълната фиг 17. Фиг. 17 С помощта на този кратък анализ показахме как работят класическите фигури от традиционния технически анализ. Те са били изведени опитно чрез дълги наблюдения на ценовите графики от известни по онова време учени-изследователи. Инвеститорите са ги използвали много успешно в продължение на дълго време, въпреки че не са знаели причините, поради които цените са следвали тези модели. 4. Ценови модели в съвременния Технически анализ .  Както вече споменахме днес финансовите пазари са много динамични, много комуникативни и с присъствието на значително количество спекулативен капитал. Това от своя страна води до много на брой „шокове” от бързо разпространяващата се информация, бърза реакция на спекулативния капитал и в резултат на това образуване на множество вълни с различна йерархична структура. Ценовите модели не са вече нито толкова ясни, нито лесно разпознаваеми. Поради тази причина тяхната достоверност е намаляла значително и използването им не дава особено големи резултати. Разглеждането им обаче, ни дава ценни познания за финансовите пазари и ни помага по-ясно да разберем механизма в движението на цените. Ясно е, че след като пазарите са променили своята структура, ние също трябва да променим представата си за тях. Досега предполагахме, че трендовете от различните йерархични нива имат някаква приблизително средна сила и на базата на това предположение изградихме съответните ценови модели около върховете и около падовете. Новото предположение сега е, че трендовете от различните йерархични нива са или силни или слаби. Това предположение се основава на факта, че мнозинството от търговците са склонни към отваряне на предимно спекулативни позиции. Това означава, че през по-голямата част от времето те не търгуват, тренда много слабо се променя и има така наречената плоска форма „flat”. Слабото движение на цените нагоре и надолу се поддържа от маркетмейкърите, които се опитват да увлекат широката публика във по-големи ценови промени съответно надолу или нагоре. Посоката няма абсолютно никакво значение. Важното е да има движение в цените, което движение ще предизвиква сделки, а сделките ще осигурят курсови разлики за маркетмейкърите. Когато се появи информация под формата на шок, търговците започват бързо да купуват, респективно да продават в зависимост от вида на информацията, с която разполагат. Това води до бърза промяна в цените. Тази промяна се забелязва и от други търговци, които също започват да осъществяват сделки в определената вече посока. По този начин се установява обратна връзка между очакванията на търговците и промяната на цените, която връзка допълнително ускорява движението на цените. Ето защо трендовете в този случай са много силни. И така стигнахме до извода, че съвременните трендове в по-голямата си част от времето са или слаби или  доста силни. Казаното до тук се отнася за всички йерархични нива. За да не усложняваме излишно картината пак ще разгледаме движението само в две йерархични нива – краткосрочен и средносрочен план. Възможни са следните четири комбинации: -    силен средносрочен тренд, съчетан със силен краткосрочен тренд фиг. 18 -    силен средносрочен тренд, съчетан със слаб краткосрочен тренд  фиг. 19 -    слаб средносрочен тренд, съчетан със силен краткосрочен тренд  фиг. 20 -    слаб средносрочен тренд, съчетан със слаб краткосрочен тренд  фиг. 21 И четирите схеми са нарисувани при възходящ средносрочен тренд, тъй като разсъжденията при низходящ тренд са аналогични. Фиг 18 Фиг 19 Фиг 20 Фиг 21 Формата на тренда показан на фиг. 18 (червената линия Р) е характерен за случаите, когато на пазара се разпространява информация играеща ролята на шок, а заедно с това има и много търговци работещи на принципа „ скалпиране на пазара”. Това са търговци, които управляват сравнително големи капитали и търгуват свръхкраткосрочно. Дори малките покачвания им дават възможност да реализират големи печалби. Точно това правят и те – бързо затварят позициите си дори и след покачване с няколко пойнта и прибират печалбата (take profit). Затварянето на дългите позиции става чрез продажба и затова  цените временно се понижават, след което пак се покачват като надхвърлят предишния локален максимум. Техниката на търговия в случая на фиг. 18 съдържаща по-малък риск е да се добавя към откритата вече позиция всеки път, когато цената надхвърли последния локален максимум – черната стрелка на фигурата. Тактиката, която е по-ефективна, но и по-рискова е да се добавя след преминаването на всеки ценови минимум. Тази тактика може да се прилага само в случаите, когато се използва трендови индикатор и той показва стабилен възходящ средносрочен тренд. Например, ако се използва 13-дневна плъзгаща се средна, цената на затваряне по време на минимума не трябва да пада под стойността на индикатора. Веднага трябва да подчератаем, че коментираме само добавяне на нови позиции към вече откритите, което прави търговията особено печеливша. А самото влизане и излизане от пазара става съгласно индикатора, който се използва. Формата на тренда показан на фиг. 19 (линията Р) е характерен за случаите, когато на пазара се разпрострнява информация играеща ролята на силен шок. Силния средносрочен тренд подтиска краткосрочния и резултантното движение на цените се определя само от средносрочния тренд. Движението в посока обратна на основния тренд е съвсем слабо. Техниката на търговия в този случай изисква добавяне на нови позиции всеки път, когато цените надхвърлят последния локален максимум. Търговия по време на минимумите не е препоръчителна, защото много често се случва след едно силно движение в определена посока да следва силно движение в обратна посока. В този случай търговците по-скоро трябва да внимават и да закрият печелившите си дълги позиции на време, вместо да ги подлагат на излишна ерозия. Оставянето на тези позиции без ”stop loss” е също една недобре обмислена авантюра. Самото влизане и излизане от пазара става съгласно индикатора, който се използва. Формата на тренда показан на фиг. 20 (линията Р) е характерен за случаите, когато пазара не е подложен на силни шокове и търговията се извършва само от краткосрочни търговци. От фигурата се вижда, че цените се променят и се движат като в канал. Този канал е лимитиран от две линии. Горната прекъсната черна линия се нарича линия на съпротива (Resistance), а долната прекъсната черна линия се наричa линия на подкрепа (Support). Когато цените се повишат до едно определено ниво в много от търговците се появява силен интерес към продажба и цените започват да се понижават. Затова и горната линия се нарича линия на съпротива. Обратно, когато цените се понижат достатъчно много у търговците се появява силен интерес към покупка и цените започват да се повишават. Затова и долната линия се нарича линия на подкрепа. Като изходна база за формиране на тези нива служат съответните фрактални нива. Веднъж формирани те остават още известно време, докато бъдат пробити от съответния средносрочен тренд. Търговията по време, когато цените се движат в канал се извършва в посока обратна на тренда. Това на практика става като се продава когато цените наближат горната линия на съпротива и се купува, когато цените наближат долната линия на подкрепа. За да се ориентират по-добре търговците в този случай използват индикатори от типа осцилатори. Тези индикатори са пропорционални на скоростта на изменение на цените и показват връх и дол преди формиране на връх и дол от самите цени. Индикаторите тип осцилатори имат изпреварващо действие и ни предупреждават за предстоящите върхове и долове в цените. Тяхното действие е различно от това на трендовите индикатори и никога не трябва да ги объркваме. Колкото и дълго да продължи канала идва момент, когато се пробива или едната или другата линия. Ако се пробие линията на съпротива, а ние токущо сме открили къса позиция с продажба съгласно тактиката за търговия в канал, трябва да закрием губещата къса позиция. Ако трендовия индикатор покаже наличие на тренд над линия на съпротива откриваме дълга позиция. Още веднъж ще подчертаем, че когато цените се движат в канал не бива да използваме трендови индикатори. С други думи казано канала ни ориентира кои индикатори да използваме -  в канала използваме осцилатори, а когато цените пробият и напуснат канала използваме трендови индикатори. Формата на тренда показан на фиг. 21 (червената линията Р) е характерен за случаите, когато на пазара липсва каквато и да е информация, търговците не могат да се ориентират за бъдещата посока на тренда и изчакват без да търгуват. Едиствено маркетмейкърите се опитват да създадат oпределен интерес у търговците като задават някакво минимално движение в една или друга посока. Ако сме маркетмейкъри може и ние да се пробваме за да събудим пазара. Като разглеждахме различните четири модела на съвременните финансови пазари, обяснихме какви са основните принципи на търговия по време на всеки един от тях без да се спираме на търговските сигнали за влизане на пазара и последващото закриване на съответните позиции. Този въпрос е особено важен и затова ще му отделим специална статия. Тук само ще отбележим, че за целта е необходима добре балансирана и проверена търговска система, която да съдържа няколко трендови и няколко осцилаторни технически индикатора. Основния принцип на почти всички индикатори е един и същ – подтискане на слабите и краткотрайни движения на цените за да могат да се видят по-трайните и по-големи промени в цените, което ще ни донесе и очакваната печалба. Всеки индикатор съдържа в себе си някакъв период на усреднение. Колкото този период е по-малък, толкова търговските сигналите се получават по навреме, но са по-малко достоверни и обратно колкото този период е по-голям, толкова търговските сигналите закъсняват, но са по-достоверни.  Ето защо във всеки индикатор  е вградена възможност за избор на периода на усредняване. Избирането на оптимално усредняване е фина работа и в този смисъл познанието, което ни дават математическите модели за движението на цените ще ни помогне извънредно много. Много от съвременните програми за автоматизиран технически анализ имат такива модули, с които се тестват и настройват техническите индикатори.