Джордж Сорос
Една от най-противоречивите личности от нашето съвремие, Джордж Сорос е вечно заклещен между „Осанна” и „Разпни го” . За някои той е гениален инвеститор, визионер и радетел за демократическите ценности, за други той е злодей, който предизвиква и печели от упадъка на цели нации и икономики.
През 1997 г. списание Time го описва като „тайнствен валутен спекулант, който живее в изолация и който натрупа милиарди от променящите се пазари по начин, който го превърна във враг на притиснатите банкери и министри."
Семейството
Сорос е роден е на 12 август 1930 г. в семейство на заможни унгарски евреи, баща му е адвокат със солидни политически връзки. По спомените на милиардера, баща му е поставял физическото оцеляване над всичко и е смятал, че натрупването на пари в името на самите пари е смъртоносно.
Голямото финансово състояние било притегателна сила за злонамерени хора, но още по-лошото било, че размеква притежателя си, споделял своята житейска философия бащата.
Сорос е на 13 години, когато германците окупират Унгария. Емигрира в Англия три години по-късно. Там започва да следва Философия в London School of economics, а един от учителите му е Карл Попър.
Живее при роднини, които го подпомагат финансово, но въпреки това се налага да работи като келнер, берач, бояджия и носач на багаж на лондонската гара. Това е период, в който Сорос смята, че е стигнал дъното и от който му остава един от най-големите страхове – да не се окаже отново беден.
През 1961 г. сключва брак с Аннализа. Двойката се развежда през 1981 г., а от брака се раждат три деца. През 1983 г. Джордж Сорос се жени за втори път, булката е 28-годишната Сузана Вебер. От този брак Сорос има двама сина.
Според статии в медиите, младоженецът е закъснял за сватбата, заради игра на тенис. По време на церемонията, когато трябвало да повтори, че е съгласен да дели всичко с новата си половинка, Сорос пребледнял и неуверено се загледал към адвоката си, сякаш за потвърждение, че придържането към традиционната клетва няма правна тежест. Все пак, за да играе на сигурно, промълвил на унгарски „до колкото не противоречи на моите предварителни споразумения с наследниците ми”.
Началото
При завършването си постъпва на работа като стажант в лондонската търговска банка Singer & Friedlander. Търгува със злато, но не се чувства особено успешен. През 1956 г. се мести в Ню Йорк, а познанието му за европейските финансови пазари се превръща в съществено предимство.
През 1970 г. създава своя първи фонд Soros Fund Management, който след време се развива и превръща в Quantum Endowment Fund. Понастоящем Soros Fund Management LLC е основният съветник на Quantum Endowment Fund. Сорос е председател на Soros Fund Management LLC, а ежедневните дейности се ръководят от двамата му синове. Възвращаемостта на фонда за 2007 г. е 32%.
Инвестиционен гений
На 16 септември 1992 г., дата по-известна като Черната сряда, Сорос извършва една от най-успешните си интервенции на пазара. Той добива изключителна популярност с това, че продава на късо британски лири на стойност от близо 10 млрд. долара и печели около 1,1 млрд. долара.
Това се случва след като през 1990 г. паундът влиза в Европейския валутен механизъм при курс от 2,95 марки. Неофициалната политика на Централната банка на Англия е да следва германската марка. В случай на разлика по-голяма от 6% между британския паунд и другите валути, които участват в механизма, държавата е задължена да се намеси на пазара.
При три пъти по-висока инфлация на Острова спрямо тази в Германия и лихви от 12-15%, условията не са благоприятни.
Кулминацията идва на 16 септември 1992 година, когато английската банка вдига основната лихва от 10 на 12%, с цел да изкуши спекулантите да купуват лири. Натискът продължава, като банката дори обещава по-късно същия ден да вдигне лихвите до 15%.
Инвеститорите обаче не вярват, че правителството ще спази своето обещание и разпродажбите продължават. Същата вечер Великобритания обявява, че напуска валутния механизъм и обезценява паунда.
В свой брой от 26 октомври 1992 г. списание The Times цитира Сорос: „Нашата позиция до Черната сряда възлизаше на близо 10 млрд. долара. Планирахме да продадем повече от това. Всъщност, когато Норман Ламонт обяви преди обезценяването, че ще заеме 15 млрд., за да защити паунда, бяхме очаровани, ние искахме да продадем приблизително толкова.”
Сорос бива наречен „човекът, който разори Централната банка на Англия“.
Жертви на стратегията му за бързи пари стават и азиатските “тигри” и “дракони”. При кризата от 1997 г. за няколко месеца валутите на водещи азиатски икономики, като Южна Корея, Тай-ланд, Сингапур, Малайзия се сриват с 25-30%.
Прекалената самоувереност му изиграва лоша шега през руската криза от 1998 г. Загубите му от руски дългови книжа възлизат на над 1,5 млрд. долара. През 1999 г. предрича предстоящия крах на технологичните компании. Сорос започва активна игра на продажби с индекса NASDAQ. Прогнозата е вярна, но се сбъдва две години по-късно, което носи на инвеститора загуба от 700 млн. долара.
В основата си, стратегията за инвестиране на Сорос се гради върху убеждението, че пазарът отразява очакванията на пазарните участници. Милиардерът следи макроикономическите показатели - монетарна политика по света, промени в нивото на инфлация, лихвени проценти и валути, и подбира определени индустрии и компании, на които промените ще се отразят негативно.
Така например, ако очакванията са лихвеният процент да нарасне, Сорос намира две компании, които ще понесат загуби от това и започва да предлага техните акции на къса позиция.
Изборът на компаниите от съответната индустрия не е на случаен принцип. Едната от тях трябва да бъде водеща на пазара. Предполага се, че нейните акции ще се изкупят най-напред. Инвестициите в подобна компания носят и най-малък риск. Другата компания трябва да бъде най-зле представящата се, тази с най-лошия балансов отчет. Инвестицията в подобна компания предполагат най-високи печалби.
На политическата сцена
Сорос се обявява за създаването на отворени общества, в които да процъфтяват демократическите ценности, като отделя значителни суми всяка година. Мнозина обаче смятат, че действията му подтикват към сепаратизъм и обслужват неговите лични инвестиционни цели.
Според автора Робърт Слейтър, първият опит на Сорос да се намеси в политическия живот на една страна е през 1979 г. , а страната – Южна Африка, но се оказва провал. Към средата на осемдесетте години Сорос започва да насочва вниманието си към страните от социалистическия лагер.
Открива център на "Отворено общество" в Унгария с подкрепата на по-реформистката комунистическа номенклатура, пише журналистът Андреа Феррарио. После минава към Китай, където действува в пълно съгласие с комунистическите власти, като стига дори дотам, че съгласува с тях уволнението на местния отговорник на фондацията, твърде "неудобен" за режима. В Съветския съюз "Отворено общество" започва своята дейност с благословията на такъв стар брежневист като Андрей Громико. И в Полша фондацията открива център с одобрението на комунистическата власт, но същевременно завързва връзки със "Солидарност".
Някои автори допускат, че е имал активно участие в събитията в България от 1997 г., включително, че е бил инициатор и спонсор на свалянето на Жан Виденов от власт. Като мотив за подобни действия се изтъкват обявяването на последния „против” отпускането на целева субсидия от държавния бюджет за „Отворено общество” и „за” оздравяване на български предприятия преди да бъдат приватизирани.
Друга област, на която милиардерът непрекъснато отделя особено внимание, е формирането на млади кадри с отпускане на стипендии за обучение на Запад. В България той е сред основните дарители на Нов български университет.
Цитати
„Не е важно дали си прав или грешиш. Важно е колко печелиш, когато си прав, и колко губиш, когато грешиш.”
„Не се занимавам с филантропска дейност, поради чувство за вина, или поради необходимост от позитивен имидж. Правя го защото мога да си го позволя и вярвам в това”.
„Балоните на стоковата борса не се създават от нищото. Те имат своята стабилна основа в реалната икономика, но основа, която е изкривена от липсата на правилно разбиране”.
„Финансовите пазари като цяло са непредсказуеми. Така че всеки трябва да има няколко сценария как ще се развият събитията. Идеята, че всъщност можеш да предвидиш какво ще се случи противоречи с моя поглед върху пазара”.
„Е, както знаете, бях човешко същество, преди да се превърна в бизнесмен”.
Автор: Катина Костова, Expert.bg
През 1947 Буковски се запознава с Джейн Бейкър, с която той живее до началото на 50-те. През 1952 започва работа като пощальон в Американските пощи. През 1955 заради кръвоизлив е бил приет в болница. След изписването му започва да пише стихове. Края на 1955 се жени за Барбара Фрай, с която се развежда 3 години по-късно. Барбара, която произхождала от заможно семейство, била писателка и едновременно с това издателка на едно малко списание за литература „Harlequin”. Началото на 1958 Буковски отново започва работа в пощите, този път сортира писмата. Неговите преживявания като пощенски служител са описани в романа „Поща” (оригинално заглавие: “Post Office”).
Началото на 60-те Буковски издава стихотворения в списанията „Outsider” и „Open City”. По времето, когато работи в пощата Буковски, пише седмична колонка в „Open City”. Една част от разказите са издадени по-късно във формата на книга, озаглавена „Записките на стария мръсник” (“Notes Of A Dirty Old Man”).
През 1964 се ражда дъщерята на Буковски – Марина Луиза Буковски. Той никога не е бил женен за майката на момичето, Франсис Смит. В едно интервю през 2000 Марина (сега Марина Буковски Стоун) изразява много позитивно мнение за баща си и го описва като любящ баща.
През 1969 Буковски напуска пощата и се опива да се издържа само от писателската си дейност.
В началото на 70-те Буковски има афера с Линда Кинг. За връзката си с Линда, Буковски е писал в романа си „Жени” (“Women”). През 1977 Буковски се запознава с Линда Лий, с която живее с няколко прекъсвания от 1978 до края на живота му. Те се пренесли заедно в къща в Сан Педро и се оженили 1985. Буковски умира от левкемия на възраст от 73 години, през март 1991 в Сан Педро, Калифорния.
Буковски е страстен почитател на класическата музика (любим композитор му е Густав Малер), комарджия и алкохолик. Като литературни образци приема Антон Чехов, Ърнест Хемингуей, Луиз-Фердинанд Селин, Достоевски,
По сценарий на Буковски е сниман филмът „Barfly” с Мики Рурк и Фей Дънауей. Режисьор е Барбер Шрьодер, за който да снима филм по сценарий на Буковски е било сбъдната мечта. Продуцент на филма е Франсис Форд Копола. Самият Буковски участва във филма за малко като клиент на бара, в който се развива част от действието. “Barfly” излиза на екран през 1987 и носи известност на Буковски сред широката публика в САЩ. “Barfly не е велик филм – казва самият Буковски-но те хваща за гърлото. Гледал съм го два-три пъти и винаги след това ми се е приисквало да се напия.” През 2005 излиза филмът по едноименната книга на Буковски „Factotum” с Мат Деймът и Лили Тейлър в главните роли.
Цитати:
* Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света.
* Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.
* Винаги ще се намери нещо, което да разруши живота ни. Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Човек винаги е готов да бъде отнесен.
There will always be something to ruin our lives, it all depends on what or which finds us first. We are always ripe and ready to be taken. [1]
* Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш, къде отиде всичко.
* Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.
* Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.
The difference between a democracy and a dictatorship is that in a democracy you vote first and take orders later; in a dictatorship you don't have to waste your time voting. [1]
От "Записки на стария мръсник" (Notes of a Dirty Old Man)
* Любовта е път със смисъл; сексът е смисъл сам по себе си.
* На жените никога не им трябва благоразумие, единственото, което искат, е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много.
* Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.
* Можеш да затвориш тигър в клетка, но никога няма да си сигурен дали е укротен. При хората е по-лесно.
* Задникът е лицето на душата на секса.
От "Жени" (Women)
* Най-лошото нещо за един писател е да познава някой друг писател, а когато познава голям брой други писатели, става ужасно. Все едно много мухи са кацнали на едно и също лайно.
* В първата целувка, в първото чукане имаше драма. Хората бяха по-интересни в началото. После бавно, но сигурно започваха да се проявяват всички недостатъци и лудостта.
* Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.
* Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.
* Любовта се издържа, но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.
* С хората е така. Колкото повече ги опознаваш, толкова повече си личи колко са ненормални. Понякога това е забавно – поне в началото.
* Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
* Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно.
* Добрият писател знае кога да не пише.
* Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да обичат. Така прегръщаха свободния секс. Мъртви, които чукат други мъртви. В тяхната игра нямаше риск или хумор – бяха трупове, които чукат други трупове.
* Всичко е бягство: да играеш голф, да спиш, да ядеш, да ходиш, да спориш, да бягаш за здраве, да дишаш, да се чукаш...
* Когато лъжеш някой човек за таланта му само защото седи срещу теб, това е най-непростимата лъжа от всички, защото така го насърчаваш да продължи и в крайна сметка да провали целия си живот просто защото няма талант. И все пак повечето хора постъпват точно така – най-вече приятелите и роднините.
От сборника с разкази "На юг от никъде" (South or No North)
* Човек не може да сере срещу течението, братле.
* Ако един човек не може да напише любовен разказ, от него няма полза.
* И все пак, от време на време човек имаше нужда от жена – дори само за да си докаже, че е способен да си намери.
* Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка? Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина.
* Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.
* Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.
"Най-големия поет на Америка...."
Жан Пол Сартр
"Райски поет на Американския кошмар..."
Жан Жене
"Прокрета гениалност..."
Ърнест Хемингуей
"Единствения писател, който изрази с
с достойнство и искреност страха и
агонията на Американския материализъм..."
Хенри милър
"Най-красивата жена в града"-
Чарлз Буковски, из ""Любовни истории на обикновената лудост"
ревод: Румен Баросов, Панос Статоянис
От пет сестри Кас беше най-младата и най-красивата. Кас беше най-красивата жена в града. Полу-индианка, с гъвкаво и странно тяло, с тяло змийско и огнено, и с очи, които му отиваха. Беше дух, затворен в лампа, но неможещ да бъде задържан в нея. Косите й бяха черни, дълги и копринени, със свой собствен живот, така както и тялото й. Кас или имаше прекрасно настроение, или въобще нямаше. Никога не беше равнодушна. Някои я мислеха за луда. Глупаците го мислеха. Глупаците никога нямаше да разберат Кас. Мъжете смятаха, че тя е просто една машина за секс и пет пари не даваха дали е смахната или не. А Кас танцуваше, флиртуваше, целуваше мъжете, но щом дойдеше време да го прави с тях, Кас винаги намираше начин да им се изплъзне и да офейка.
Сестрите й я обвиняваха, че съсипва красотата си и че въобще не използва ума си, а Кас имаше и ум, и душа: рисуваше, танцуваше, пeeше, правеше някакви малки фигурки от глина, а когато някой носеше в сърцето или в тялото си рана, Кас искрено страдаше за него. Просто умът й беше нещо различно, умът й просто не беше практичен. Сестрите й я ревнуваха, защото привличаше техните мъже и се сърдеха, че не ги използва достатъчно. Най-често беше добра с по-грозните. От красавците се гнусеше. "Нямат душа- казваше,- нямат живец вътре. Само дето са направени от съвършени малки ушни извивки и нарисувани нослета...Повръхност и нищо под нея..." Имаше характер, граничещ с лудостта. Имаше характер, който хората наричаха лудост.
Баща й го беше уморил алкохолът, а майка й бе избягала, оставяйки момичетата сами. Отишли при някакъв роднина, който ги изпратил в манастир, за да се образоват някак си. Манастирът бил тъжно място по-скоро за Кас, отколкото за сестрите й. Момичетата ревнували Кас и Кас ги биела. По цялата й лява ръка имаше следи от бръснач, спомен от две кавги. Имаше и един зараснал белег на лявата буза, който вместо да намалява красотата й, я подчертаваше още повече.
Срещнах я една вечер в бара Уест Енд, скоро след излизането й от манастира. Понеже беше най-малката от сестрите, излезе последна оттам. Влезе и седна до мен. Бях най-грозният мъж в града и сигурно затова ме избра.
"Едно питие?"- я попитах.
"Да, може."
Струва ми се, че не сме говорили нищо особено онази вечер. Ако имаше нещо необикновено, това беше красотата на Кас. Тя ме избра и това е всичко.Никакъв натиск. Обичаше да пие и пи доста. Сервираха й, макар да не изглеждаше пълнолетна. Може би имаше фалшив паспорт, не знам. Но винаги, когато излизаше от тоалетната и идваше да седне до мен, аз се надувах. Беше не само най-красивата жена в града, но и една от най-красивите жени, които бях срещал. Прекарах ръката си около кръста й и я целунах.
"Мислиш ли, че съм хубавица?"- попита.
"Да, разбира се, но има и нещо друго...нещо повече от това..."
"Всички ме обвиняват, че съм хубавица. Какво ще кажеш, вярно ли е?"
"Хубавица не е точната дума, не е достатъчна за теб."
Кас отвори чантата си.Помилсих си, че търси носната си кърпичка. Извади оттам дълга игла за шапки. Преди да успея да я спра, прокара иглата през носа си, малко над ноздрите. Бях ужасен и омерзен. Погледна ме и се усмихна.
"Сега красива ли съм? Не е ли така, момче?"
Издърпах иглата и сложих кърпичката си на раната. Няколко клиенти и барманът бяха видели. Барманът се приближи към нас.
"Виж какво- каза на Кас,- ако го повториш още веднъж, ще те изхвърля. Тука нямаме нужда от твоите спектакли"
"А бе приятел, я се еби в гъза."- му каза.
"Защо не я оправиш."- ми каза барманът.
"Сама ще се оправи."- казах
"Този нос си е мой- каза Кас- и мога да правя с него каквото, по дяволите, ми скимне!"
"Недей- казах, - боли ме."
"Искаш да кажеш, че теб те боли, когато пъхам игла в собствения си нос?"
"Да, това имам предвид."
"Добре, няма да се повтори. Усмихни ми се сега!"
Целуна ме, смeeйки се, като държеше кърпичката на носа си. Когато барът затвори, тръгнахме за вкъщи. Имах малко бира, която изпихме, приказвайки. Тогава разбрах, че тя е човек, изпълнен с доброта и нежност. Раздаваше се, без да го разбира. И едновременно се въргаляше в мрака на дивотата и несвързаността. Шизофреничка. Една прекрасна и чувствена шизофреничка. Може би някой мъж или нещо друго щеше завинаги да я унищожи. Не ми се искаше да съм аз.
Легнахме и след като угасих светлината, Кас ме попита:
"Сега ли искаш или сутринта?"
"Сутринта"- казах и й обърнах гръб.
Сутринта станах, направих две кафета, сервирах й едното в леглото. Усмихна се.
"Ти си първият мъж, който не пожела да го направим вечерта."
"О'кей- казах,- никой не е казал, че трябва да го направим непременно."
"Не, чакай, искам го сега. Само малко да се пооправя."
Кас влезе в банята. Излезе бързо. Беше съвършена- дългата й черна коса блестеше, очите и устните й блестяха, цялата блестеше. Със спокойни жестове ми показа тялото си и се мушна под чаршафа.
"Ела, любовнико!"
Приближих се.
Приемаше целувките ми с всеотдайност, без да бърза. Ръцете ми потърсиха нейното тяло, погалиха косите й.Влязох. Беше топла и тясна. Започнах да се движа бавно, исках да продължим много. Очите й бяха заковани в моите.
"Как се казваш?"- попитах
"Какво, по дяволите, те интересува?"- попита.
Засмях се и продължих. След това се облече, заведох я пак в бара, но не можах да я забравя. Тьй като по онова време не ходех на работа, спах чак до два часа наобяд, после станах и четох вестник. Бях в банята, когато влезе с едно огромно, като ухо на слон, листо.
Разтвори ми листото.
"Откъде знаеш, че ще съм в банята?"
"Знаех."
Почти всеки ден Кас идваше, когато бях в банята. Беше по различно време, но тя много рядко бъркаше и винаги ми носеше по едно огромно листо. После се любехме.
Един-два пъти ми се обади по телефона през нощта и тичах да платя гаранция, за да я извадя от затвора, където я бяха вкарали за пиянство и неприлично държание.
"Кучета мръсни- казваше,- мислят си, че като те черпят едно питие, ще им легнеш в леглото."
"Щом приемаш черпенето, сама си търсиш белята."
"Мислех си, че се интересуват от МЕН, а не от тялото ми."
"Аз се интересувам и от теб, и от тялото ти. Но се съмнявам дали повечето мъже могат да видят в теб нещо повече от едно тяло."
Заминах от града за шест месеца, поскитах малко и се върнах. Не бях забравил Кас, но имахме няколко караници, пък и ми се щеше да мръдна за малко, да попътувам. Когато се варнах, мислех, че е заминала някъде, но след половин час я видях да влиза в бара Уест Енд и да сяда до мен.
"Върна ли се бе, копеле?"
Поръчах й едно питие. Погледнах я. Носеше рокля с висока яка. Никога не я бях виждал облечена така. А под всяко око беше мушнала една карфица със стъклена глава. Виждаха се само стъклените глави, но там бяха и двете карфици, забити, пъхнати в кожата й.
"Дявол да те вземе, още ли се опитваш да разрушиш красотата си?"
"Не бе, глупчо, това е мода!"
"Ти си луда."
"Стана ми мъчно за теб"- каза.
"Има ли някой друг?"
"Не, никой няма, само ти си. Но правя пиаца. Струва десет долара. За теб обаче- без пари."
"Махни тези карфици!"
"Не, много са на мода."
"Правят ме нещастен."
"Сигурен ли си?"
"Да те вземат мътните, да, сигурен съм."
Кас бавно издърпа карфиците и ги сложи в чантата си.
"Защо се караш с красотата си?- я попитах. Защо не щеш да се сприятелиш с нея?"
"Защото хората смятат, че това е единственото, което имам. Красотата не е нищо, красотата изчезва. Не можеш да разбереш какъв късмет имаш, че си грозен, защото, когато някой те харесва, знаеш, че е за нещо друго."
"Добре- казах,- страшен късметлия съм."
"Не искам да кажа, че си грозен. Просто така смятат хората. Имаш много интересно лице."
"Благодаря."
Обърнахме още по-едно.
"Какво вършиш сега?"- попита.
"Нищо. Нищо не мога да върша. От нищо не се интересувам."
"Аз също. Ако беше жена, би могъл да станеш проститутка."
"Не мисля, че бих могъл да понасям тесни контакти с толкова много непознати. Уморително е."
"Прав си,уморително е, всичко е уморително."
Тръгнахме си заедно. По пътя се заглеждаха по нея. Беше прекрасна,може би още по-красива от преди.
Пристигнахме вкъщи, отворих една бутилка вино, разприказвахме се. С Кас винаги си лафехме много добре. Говореше тя малко, после замълчаваше, започвах аз. Разговорът вървеше лек и свободен. Много тайни откривахме заедно. Когато говорехме за нещо красиво, Кас се смeeше, смeeше се от сърце. Беше като голямата радост, която излъчва огънят. Говорейки започнахме да се целуваме, притиснати един в друг. Бяхме възбудени и искахме да легнем. Тогава Кас съблече роклята си и го видях- един грозен и извит белег на гърлото й. Дълъг и дълбок.
"Дявол да те вземе- казах,- дявол да те вземе, какво си направила?"
"Опитах със счупена бутилка една вечер.Не ти ли харесвам вече? Не съм ли красива?"
Дръпнах я в леглото и я целунах. Тя се отдръпна и се засмя.
"Някои клиенти дават десетарката, а след като се съблека отказват да го правят. Но вече са платили. Много е смешно."
"Да- казах,- ще пукна от смях...Кас, моя мила кучко, обичам те, стига си се самоунищожавала. Ти си най-живата жена, която познавам."
Целунахме се пак. Кас плачеше без глас. Усещах сълзите й. А дългите й коси се вълнуваха върху мен като черното знаме на смъртта. Любихме се и любовта ни беше бавна, спокойна и прекрасна.
Сутринта Кас стана и приготви закуската. Изглеждаше спокойна и щастлива. Пeeше. Бях още в леглото и се наслаждавах на нейното щастие. Дойде при мен и ме дръпна.
"Ставай, копеле! Измий си лицето и пишката и ела да се забавляваме!"
Онзи ден я заведох на плаж. Беше делник, лятото беше още далече и наоколо беше пусто, по прекрасен начин. Скитници, загърнати в дрипите си, спяха по пясъка. Други,седнали на дървените паейки, си поделяха бутилка вино. Наоколо летяха чайки, обезумели и безгрижни. Възрастни дами по на седемдесет-осемдесет години, насядали по пейките говореха за продажба на наследства от земи на мъртви съпрузи, убити от монотонното и тъпо живуркане.Някакво странно спокойствие се простираше навсякъде и вървяхме, и лягахме,и не приказвахме много-много. Толкова просто и толкова красиво беше да сме заедно. Купих два сандвича, пиене и пуканки и похапнахме, седнали върху пясъка. Прегърнах Кас и така сме заспали за около час. Беше по-хубаво и от любене. Беше един непрекъснат поток, без никакво напрежение. Когато се събудихме, се върнахме вкъщи и приготвих нещо за вечеря. Предложих на Кас да заживeeм заедно. Гледаше ме известно време неподвижна и накрая бавно каза: "Не". Заведох я в бара, почерпих я едно питие и си тръгнах. На другия ден намерих работа в един завод и бачках цяла седмица. Бях много уморен, за да излизам, но в петък вечер минах през Уест Енд. Седнах и зачаках Кас. По едно време, когато вече бях доста пиян, барманът ми каза:
"Съжалявам за гаджето ти."
"Какво се е случило?"- попитах.
"Съжалявам. Не знаеш ли?"
"Не."
"Самоубийство. Вчера я погребаха."
"Самоубийство ли? Би ли ми обяснил как?"
"Преряза си гърлото."
Пих, докато барът затвори. Кас, най-красивата от петте сестри, най-красивата жена в града. Успях да стигна някак си до вкъщи и отчаяно се упреквах, че не настоях достатъчно да заживeeм заедно, а приех нейното "не". Цялото й държание ми подсказваше, ч и тя го желае. Просто не бях го взел на сериозно, бях мързелив и нехаен. Бях заслужил моята и нейната смърт. Бях куче. Не, защо да обиждам кучетата. Станах, намерих една бутилка вино, пих много. Кас, най-красивото момиче в града, на двайсет години,бе мъртва.
Вън някой натискаше клаксон. Силно и продължително. Оставих бутилката и изревах:
"ВЪРВИ НА МАЙНАТА СИ, КОПЕЛЕ, ЧУПКАТА!"
А нощта продължаваше и аз вече не можех да направя нищо.
0 коментара:
Публикуване на коментар